понеделник, 29 октомври 2012 г.

Баница с крем от тиква

От както обрахме тиквите все тиквеник ми е в главата. Неделно му дойде времето. Един апетитен тиквеник от блога на Соня буквално ми изкрещя "давай". Но моето предложение този път е по-различно, не е по стандартна рецепта, защото нямаше кой да ми изчисти тиквата. 
Пробвах, не е като да не съм пробвала, но още на първото парче се отказах. Докато се борих ми хрумна друга идея - да изпека парчетата тиква с все кората. 

Резултатът беше повече от успешен. Спестеното време, нерви, травми и болка в ръцете издигна този вариант на тиквеник много над стандартния. Нямам идея дали сортът тиква ще окаже влияние на крайния продукт (би трябвало). Аз използвах тиква, с "благозвучното" име печенка :) (така е позната в нашия край) и тиквеника беше разкошен.

Продуктите:
1 средно голяма тиква  (аз използвах 1/2 и не ми стигна за 2 кори)
Захар на вкус (около 3 с.л. на кора)
Канела, ванилия
Олио (около 2 с.л. на кора)
500г  готови кори за баница

Нарежете тиквата на 4 резена (като диня). Изчистете я от семките. Поставете в тавичка с малко вода на дъното или директно върху фолио. Изпечете в силна фурна до пълното омекване на тиквата.
След това с лъжица огребете печената тиква. Намачкайте на пюре и добавете захар (на вкус). (Предимство е, че може да опитвате сместа за плънката :).
След това вземете една кора, намажете с малко олио и върху нея сложете втора кора. Отгоре също напръскайте капчици олио и намажете с тиквения крем. Поръсете с канела и ванилия.


Завийте на руло и подредете в тава, застлана с хартия за печене или подмазана с олио.
Всичко се повтаря до свършване на корите (логично и не знам защо го пиша :))
Намазваме рулата с олио и отгоре. Слагаме да печем в предварително загрята до 220 градуса фурна.
Предвидете достатъчно тиквено пюре, защото е по-добре да остане. Тогава може да си го хапнете самостоятелно или да използвате в друга комбинация. Но ако не стигне, както се случи при мен, ще ви се наложи да прибягвате до друга плънка (не, че е лошо разнообразието де:)).
По желание, готовият тиквеник може да поръсите с пудра захар.
В плънката може да сложите орехи, стафиди или друго любимо. Аз заложих на "изчистения" вариант.





Да ви е сладко!

петък, 26 октомври 2012 г.

Ябълков сладкиш Ивана, с шоколадово-карамелен сос

Понякога мога да се мотая с часове в кухнята, но понякога търся нещо бързо и достатъчно красиво на вид, за да ме представи пред гости. Петък вечер - време за приятели. Но има петъци, в които не мога да си тръгна от работа по-рано от 19:00. И тогава търся бързички рецепти. Трудът по приготвянето на основното, може да си го поделим с мъжа ми, но десертите са мое задължение. Случайно попаднах на предложението на Ивана за ябълкова торта с шоколадов сос (така открих и нейния блог "С нож и вилица в ръка", пълен с доста вкусотии).


Признавам си, че ми е досадно да пиша рецепти и предпочитам да дам линк към вече написана, но наскоро попаднах на такъв блог, като моя (с линкове) и ми беше не по-малко досадно да ме препращат насам натам. За това ще копирам рецептата на Ивана и ще напиша какво ново от мен :)

Продукти:
180 гр. брашно
1 яйце + 1 жълтък  (останалия белтък употребих в ореховата бисквитка)
160 гр. захар
60 гр. орехови ядки
1 портокал (замених с лимон)
50 мл. прясно мляко
1 пак. бакпулвер
1-2 ябълки
20 гр. краве масло
сокът на един лимон.

Разбийте с миксер яйцата и захарта . 
Смесете брашното с бакпулвера .Прибавете към яйчената смес . 
Изцедете сока на портокала (при мен лимон) и заедно с прясното мляко го добавете към яйчната смес.
Настържете и половината кора от портокала (лимона) ,прибавете и нея заедно с едро нарязаните орехи. 
Разбъркайте всичко много добре и изсипете в подмазана и посипана с брашно тавичка (26 см). (Аз разпределих в купички).
Обелете ябълките ,почистете ги от семките и ги нарежете на тънки лентички. 
Полейте ги със сока на лимона и поръсете с малко захар. 
Наредете ги върху сладкиша (Завих лентичките на розички, за по-атрактивен външен вид, но ме предадоха :)). Скриха се в бухналото тесто).
Отгоре нарежете на малки парченца кравето масло .
Печете на 180 гр. в предварително загрята фурна до суха клечка . 



Шоколадовия сос направих от течна сметана, шоколад и масло. Затоплих 100мл сметана, сложих бучка масло (около 30г) и 80г шоколад. Бърках до пълното разтопяване на шоколада. 

За карамеления сос сложих 3 с.л. захар в тиганче на котлона и карамелизирах. Добавих около 20-30 г масло и 100мл течна сметана. Дръпнах от котлона, бърках, после пак върнах на котлона и пак бърках, и така до пълното разтваряне на захарта.

Готовите ябълкови мини тортички сервирах в компанията на двата соса. 


Получи се доста хубав сладкиш, богат на вкусове и аромати. 
Благодаря, Ивана, за прекрасната рецепта!



В днешния ден няма да умувам върху петъчно меню, а ще гостувам. Друг да му мисли :)
И по повод ДИМИТРОВДЕН, добавих нови поздравителни картички!



ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!



четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Ореховата бисквитка на Pep-4o, в солен вариант


Една рецепта, от кухнята на Пепчо, която ме грабна на първо четене и ме спечели като фен завинаги, още с първата хапка. Толкова нежни и хрупкави, фини и неустоими. 


Избрах соления вариант:
Белтък, масло, брашно - в равни количества. Орехи и сол за поръсване.
Следвах съветите на Pep-4o:
Замесих с ръка, за да може маслото да омекне и да се хомогенизира по-добре с останалите съставки. Тестото става по-гъсто от кексово и лепкаво. Намазах на тънък слой, директно върху хартия за печене, под формата на кръгчета. Поръсих със счукани орехи, малко сол и сложих да пека в нагрята до 180 градуса фурна.


Горещо препоръчвам тази вкусотия. Партнира си чудесно със зелена салата. И доматчето на Пепчо изглеждаше много примамливо, но така се случи, че доматите обрахме преди да се наканя с бисквитите.


Надпреварвахме се кой ще свие повече бисквитки за себе си :) и не си обелвахме дума. Всеки се наслаждаваше на вкуса и искаше усещането да продължи колкото се може по-дълго.


А с тази рунтавелка се надпреварвахме кой ще събере повече орехи. Всяка сутрин ми гостува :) Тук се прави на "невидима" - не мърда, не шуква, та успях да я снимам.


Огромни благодарности за рецептата и хубавото обяснение към нея!


събота, 20 октомври 2012 г.

Премиера две в едно - нахут и киноа


Когато я сервирах, съвсем очаквано чух: "Какво е това?"
"Нещо ново" - отговорих. И бързах да изтъкна "и много полезно".
Усетих колебание преди първата хапка.
Провокирах с въпроса: "На какво ти прилича?" (и почти бях готова да излъжа "това е", когато чуя предположението).
Но последва най-неочаквания отговор, който ме разсмя истински :"На семки от чушки".
Е как да кажа "това е"? Изстрелях непознатата дума "киноа" (защото тя беше акцент на вниманието) и убедително взех да разказвам за инките и други интересни неща, които бях прочела точно ден преди това.


Нахутът, макар и познат на вид, също дебютира в моята кухня. Та премиера си е, както и да го погледнеш :) Е, нямаше червен килим (т.е. покривка), но критици 4 се събраха. Последваха анализи, сравнения и оценки - както си му е реда. От максимални 10 на таблото светнаха 9.75 точки. Добре е, даже много добре. И награда имаше - измиха ми съдовете :)

От доста време се каня да открия вкуса на тези, непознатите. И за първи опит си бях набелязала една салата от блога "Горски мъх". Достатъчно непретенциозна за приготвяне, но с великолепен вкус (ех, как вече имам мнение :)).


Напоследък все повече рецепти, с новите за мен нахут и киноа, се изпречват на сърф-пътя ми. Сложих началото с тази салатка. Останах доволна - научих за вкуса, прочетох за ползите и ще работя за внедряването им в кухнята. А и Мъхчето с тях бори килограми ;), защо и аз да не опитам.


Мисля, че позакъснях с откритието, но ще наваксам.
Искрени благодарности, Мъхче,
  • първо за красивите ти снимки, които винаги ми казват "опитай", 
  • второ за хубавата и лесна салатка (и не само за нея), 
  • трето за винаги ведрото ти настроение!



"Семки от чушки", хм..., как ли пък не...

сряда, 17 октомври 2012 г.

Картофени топчета


Вчера ги видях при Илиянка и като се загнездиха в главата ми... няма отърване. Но аз си знам илача - готвене :) И за да вкарам някакво равновесие, и да дам път и на други мисли, трябваше да избутам тези топчета на преден план в действията. За тези, които следят блога "Щъркелово гнездо", тази моя публикация ще е в категория "скучни", защото буквално ден след нея пускам същата рецепта. Само снимките са си мои :)


loading...


неделя, 14 октомври 2012 г.

Миш-маш хапки

Публикация от типа "ти да видиш" :) - няма рецепти, само снимки.
Тази година много често бъркахме миш- маш. Хем бързо, хем всички много го обичаме. А и чушки и домати се родиха доволно. И не на последно място е ястие, което мъжът ми умее да готви :) (документирано е тук).

Сега искам да ви покажа и вариант за гости, който се появи след апетитната публикация на fedora за "Хапки или кошнички с пълнеж от шунка и сирена". Много ми се искаше (и все още са в списъка) да ги опитам точно по рецепта, но изплуваха в главата ми точно когато се чудех как по-ефектно да сложа миш-маш на масата.
И резултатът е с тази визия:





В рецептата за тестото замених сиренето Филаделфия с обикновено краве, намачкано фино с 2 с.л. кисело мляко. И пекох кошничките без плънка.
Резултатът - хрупкава маслена основа, приятно усещане от комбинацията на вкусове и симпатични, макар и семпли кошнички.
Сега си запазих и друга идея за кошнички (пак от fedora), пък ще видя кое ще превари - оригиналът или друга хрумка.

петък, 12 октомври 2012 г.

Сладкиш с тиква, орехи и бяло вино



Ще (пре)напиша рецептата за един много любим десерт с тиква. Приготвян у дома многократно и аплодиран бурно. Оригиналът е тук.



Продукти за плънката:
400 - 500 г тиква
200 мл бяло вино
3 яйца
1 ч.ч. захар (ако тиквата е сладка може и по-малко)
200-250мл течна сметана
1 ч.л. джинджифил на прах (или пресен настърган)
1 ч.л. канела
1 ванилия на прах

За блата:
250 г сухари (чаени бисквити - ако ползвате тях пропуснете захарта в блата)
50 г смлени орехи (в оригинала са бадеми)
100 г захар
150 г разтопено масло (ползвам масло и маргарин в съотношение 2:1 (100г масло и 50 г маргарин))

За поръсване:
Цели или счукани орехи (бадеми)

Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се на котлона с бялото вино, канелата и джинджифила. Задушава се на слаб огън до пълното омекване на тиквата.
След това се отцежда и се оставя да изстине.

Сухарите се смилат (правя го в купата на кухненския робот) и към тях се добавят орехите, захарта и разтопеното масло.
Сместа хубаво се разбърква и се разпределя по дъното на тавичка (диаметър 26см). Притиска се, за да се оформи блат. Пече се в загрята до 220 градуса фурна до леко покафеняване или около 10 минути. (Ако ползвате бисквити времето е по-кратко. Наблюдавайте, за да не прегорят).

Оставяме блата да изстине и намаляваме фурната на 180 градуса.

Пасираме тиквата. Разбиваме яйцата със захарта, добавяме сметаната и 1 ванилия на прах (това пак го правя в купата на робота).
Тиквата отива при яйчната смес и пак разбъркваме хубаво. Изсипваме върху блата, наръсваме с орехи (бадеми) и слагаме сладкиша във фурната. Печем около 50 минути.



Изстинал, нарязваме на парчета и му се наслаждаваме :)


Различните сортове тиква се държат по различен начин в този сладкиш. Ако е по-сочна, блатът се напоява и се получава изключително вкусен, все едно сиропиран сладкиш. Ако е по-суха блатът остава леко хрупкав. И в двата случая обаче ни е много любим. При ползване на форма за печене с падаща стена, опаковайте от вън с фолио, за да предотвратите евентуално изтичане на сместа (при сух сорт тиква не ми се случи, но последния път си омазах фурната от непредвидливост).



Ето снимки и от последното приготвяне. Блатът е от бисквити с орехи. Тиквата също я снимах, защото не и знам сорта, но с тази стана сочен.




Приготвяла съм я и с бадеми, и с орехи. Но орехите се "пребориха" за надмощие, защото ми растат в двора :)
Публикувам рецептата с искрени благодарности към Aliana, която я популяризира в сайта на Веселия готвач, а от там "скочи" и на моята трапеза :)
Да ви е сладко!

сряда, 10 октомври 2012 г.

Мекици и разходка до Гигинския манастир


Неделя сутрин - единствения ден с възможност за домашно приготвена закуска. Забързаното ежедневие е превърнало глада по това време на деня в закърняло чувство, но от време на време (и то неделно) се пробужда (поразбутано от спомена на ученическите ми години). Като дете имах едни любими сиренки, за които винаги трябваше да преодолея дълга опашка, заформена в училищния стол. И не веднъж звънецът е прецаквал целта ми, до следващото междучасие, когато просто разбирам, че са свършили. Това е от времето, когато училищата не умуваха каква хитрост да заложат, на "лов" за ученици.
Та от тогава имам тази рецепта за сиренки, които баба ми приготвяше неделя сутрин и които знаеше, че много обичам. Преди време я видях в сайта на Веселия готвач. А онзи ден, по една чиста случайност, докато чаках да престои тестото, попаднах на блога на Вили Конова. Прекрасната и публикация ме накара да се усмихна, а приятната изненада дойде с първата снимка - любимите ми сиренки :) Пак при Вили видях, че се е потрудила да даде "стъпка по стъпка", както и повечето вкусови разновидности.


Рецептата, по която аз ги приготвям, няма съществени разлики. С плънка от сирене ги наричам сиренки, а със сирене в тестото - мекички. Сега сме на мекички ;)

И рецептата:
400г кисело мляко (с нормална гъстота, към рядко)
1 равна чаена лъжичка сода бикарбонат
1/2 равна чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка оцет (лимонов сок)
около 200г сирене
Брашно за меко тесто, което става за точене

В купа изсипвам млякото. Слагам содата и отгоре я поливам с оцета. Разбърквам и изчаквам да шупне.След това идва солта, надробеното сирене и пак разбърквам. Започвам да добавям брашно на етапи. Меся с ръце, за да усещам твърдостта на тестото. Когато спре да лепне (но стои меко и влажно) оформям на топка и оставям около половин час да почине. После късам топчета, колкото орех, приплесквам ги между дланите и пържа в доволно количество добре нагорещено олио (около 1/2 ч.ч. мазнина в тиган с диаметър 24 см).


Редовно от същото тесто правя сиренки:

Ето и едни оформени на кифлички, с плънка от задушен праз лук:


И още - със сирене, със сирене и сладко, с колбас

Да ви е сладко!

А сега, пак неделно - една разходка до Гигинския манастир (известен и като Църногорски (диалектното на Черногорски)). До преди 2 - 3 години дори не подозирах, че съществува. Срам не срам, така си беше, въпреки, че ми е в региона. А в последно време все повече хора около мен говорят за него. Реших и аз да го видя. И останах приятно изненадана. Разположен на една височина, на 5 км от с. Гигинци (общ. Брезник) сред тиха гориста местност. Пътят до там не е от най-приятните, но изкачиш ли се те прегръща едно спокойствие и удовлетворение. Личи си, че скоро е имало строителни и ремонтни дейности (за добро).




Все още може да се види старият облик на манастира






Аязмото


Рибарникът и част от градината. Тук всичко си отглеждат сами.

Може да се видят стада биволи и семейства прасета.

Местоположение:
Вижте Черногорски манастир, с. Гигинци, общ. Брезник на по-голяма карта

Мястото много ми хареса и със сигурност ще идвам по-често. Ако имате път в тази посока, не го пропускайте. Ето и официалния сайт на Черногорски манастир "Св. Св. Козма и Дамян".

loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")